КАПКА
Аз съм споменът ти...
Защо ме гледаш кръвнишки?
Не чакам да кажеш: - Прости!
Не очаквам даже въздишка.
Но ти отправяш към мене рога...
на тях да ме нанижеш искаш,
да промениш на миналото реда,
а то в очите ти кърваво плиска...
Аз победих с постоянство,
издръжливост и много Любов,
твоето безконечно пиянство,
бруталност, див празнослов...
Аз съм споменът ти...
Ще гриза докрай съвестта ти...
Ще се смаляваш – свещица на помен...
Ще се топи... до капка... гордостта ти.
18 11 2017
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados