4 may 2006, 1:18

Капка надежда 

  Poesía
1263 0 9
Когато оставил си всяка надежда:
Любов, дом и, може би, топла одежда,
Когато се раждаш след всеки ден Божи,
А Бога се смее, смъртта не отложил,
Когато сърцето тупти, но не бие,
И капка живот даже вече не крие,
Когато в огледалото виждаш ти камък -
Самотен - искра няма, няма и пламък...

...Се спри! Изправи се! Сега погледни ме,
И ако от теб е останало макар едно име,
Подай ми ръка, от мазоли подута,
Изпий чаша истина, дори да е люта,
И пак в огледалото виж този камък,
Отронил искра и разпалил свой пламък.
Усмихни се...не! Смей се! Ти вече живял си,
От себе си всичко, та и повече дал си!

Сега вече имаш таз капка надежда:
Любов, дом и, може би, топла одежда...

© Александър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чел ли си "Алхимикът"? Ако - да, ще разбереш защо го казвам. НЕ СПИРАЙ ДА ПИШЕШ!
  • Много, наистина много добър стих!
  • браво момче харесва ми... това е моето първо и последно мнение, но ще мина през цялото ти творчество да знаеш
  • Александър,много истински и хубав стих!
    Моите аплодисменти !!!
  • Уау, мерси за тези коментари Далеч съм от мисълта, че мога да се доближа до стила на Йорданов, но сравнението с него ме трогна! Благодаря!!
  • имам чувстовото, че му липсва една хубава мелодия и става като песен...Поздравления!
  • Поздрав за стиха Александър.
    Звучиш ми като Недялко Йорданов.
    Чудесен е!
  • "И ако от теб е останало макар едно име,
    подай ми ръка, от мазоли подута,
    изпий чаша истина, дори да е люта,
    и пак в огледалото виж този камък,
    отронил искра и разпалил свой пламък..."

    Браво! Много ми харесва!
  • "Усмихни се...не! Смей се! Ти вече живял си,
    От себе си всичко, та и повече дал си!"

    Много хубав стих!Поздрав!
Propuestas
: ??:??