Когато оставил си всяка надежда: Любов, дом и, може би, топла одежда, Когато се раждаш след всеки ден Божи, А Бога се смее, смъртта не отложил, Когато сърцето тупти, но не бие, И капка живот даже вече не крие, Когато в огледалото виждаш ти камък - Самотен - искра няма, няма и пламък...
...Се спри! Изправи се! Сега погледни ме, И ако от теб е останало макар едно име, Подай ми ръка, от мазоли подута, Изпий чаша истина, дори да е люта, И пак в огледалото виж този камък, Отронил искра и разпалил свой пламък. Усмихни се...не! Смей се! Ти вече живял си, От себе си всичко, та и повече дал си!
Сега вече имаш таз капка надежда: Любов, дом и, може би, топла одежда...
"И ако от теб е останало макар едно име,
подай ми ръка, от мазоли подута,
изпий чаша истина, дори да е люта,
и пак в огледалото виж този камък,
отронил искра и разпалил свой пламък..."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.