Капка обич, капка тишина ...

4 sept 2019, 23:55

Poesía

315 0 0

Знам, че няма да се върнеш,
че ще умирам сам го знам,
както дърво самотно съхне
в изпепелена от пламъци гора.

Няма да те оплаквам, няма,
само като свещ за теб ще догоря,
душата в самота топи се бавно -
по капка обич в капка тишина ...

Знам, че това беше неизбежно,
че и щастието дори си има край,
но как без него е нечовешко тежко,
сърцето единствено го знай ...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.