10 abr 2005, 19:50

Капки 

  Poesía
887 0 0
Капки безброй, падат,
разбиват се, блестяща, черна, светеща земя
безкрайност. Носят те тъга, отмиват я и пак падат,
разбиват се в безкрая на единството. Крещя в
транс, коварно стопля ме страстта. Те лягат,
небето слива се с земята в едно накрая.
Капки, безброй, мокро е, вали.
Така ли свършва пътя си кристала течен?
До теб съм - недалеч. Истината вали, дали...
Сияние разцепва слепотата. Там искри замръзнал, вечен
миг в движение неспирно. Вървя,
студено е, когато огънят гори във теб, а ти си сам сред разтопеното стъкло. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Иванов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??