Светът в една
найлонова торба
обвит…
В кофата с боклук
Захвърлен е Просторът.
Никой не минава вече тук…
В сивота потъва мрачен
дворът.
Понякога се случва -
късно вечерта,
звезди да заиграят
някъде далече,
сред облаци, накиснати
от дъжд.
Безкрайно натежали вече…
***
Безумно завихрени,
пробягват разни
звуци
в прозорците,
накриво отразени…
Отвсякъде,
от всички ъгли,
в счупени улуци,
надзъртат мънички
Вселени…
Б.Калинов
20.11.2010г
Пловдив
© Борис Калинов Todos los derechos reservados
Очаквам следващите...