Върви си! Каза ми Смъртта –
при мен за тебе няма място.
Защото тук безсилна е Скръбта...
Какво от туй, че да живееш е ужасно?
Не си за мене! Каза ми калта –
очакват те Луната и звездите...
За теб остана само участта
Съдбата да посрещнеш със гърдите.
Ела при мене! Каза Любовта –
за теб е отредено място във сърцето...
И ще живееш във града на Радостта –
от Бог подарък най-специален за Поета.
И ето – тръгвам. В раницата сложих
албумчето със снимки, във което
усмихва се синът ми до морето...
И Майка ми във родната ми къща
очаква ме от път да се завърна
с' сълзѝ в очите – капки от Небето.
© Ангел Милев Todos los derechos reservados