ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
31 oct 2019, 7:43

Капризницичи есента 

  Poesía » De amor
1402 1 11

Капризничи есента , сякаш е жена,

обидена по нощите лее сълзи.

А утрото с усмивка засия

и се разнежва в топлите лъчи.

 

Загубена в любовните триъгълници

си сменя кавалери неведнъж.

Мъгли и град- преданни поклонници

и дъжд и град - любимите валежи.

 

А те затрупват я с писма,

показвайки си чувствата разкрити.

Тя цял ден играе със листа

и всичко е под тениската скрито.

 

Надвечер във рокля пепелява

разхожда се със есенни листа.

Кокетливо косите си развява,

докосвайки чадъра под дъжда.

 

Покрива зимата с топла постеля

и мента и дъх на чай се стелят.

А златото във бардовите жилки

изкустно ни просвятква и ни пили.

 

Веднъж, а някак не навременно

есента ще затвори всичките порти.

Ще влезе ли друга жена- съвременна,

Ще хапне ли с нея парченце от тортата?

 

Ще се промени ли някак си и времето?

Ще завръзне и хризантемата в бялата си рамка.

Нечетени писма, а пак съвременни,

ще се разсипят пред камината до сламка.

 

Ще останат само мирисите есенни.

Изстинал чай във две изящни чаши...

Една мажорно притихнала песен...

и две сълзи в душите пусти, наши...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти за добрите думи
  • С аромат на Есен..., когато времето застудее и слънцето се скрие зад дебели сиви облаци, ни обхваща есенната меланхолия... Прекрасно настроение...!!!
  • Георги, благодаря за добрите думи.Зем.
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • Благодаря за отзива и за отношението ти.Зем.
  • Не, не е закачка, Зем. Това е събирателно определение, любовната ти лирика се помни!! 🙂
  • Станке, аз съм благодарен за добрите думи.
    Светле, недейю се закача с батя си.Благодаря!
  • Романтик такъв... !! 🙂
  • Благодаря за листопада и шепота на есенна любов, за влажното дихание и есенния свеж дъждец! Благодаря!
  • Благодаря ти Иване за добрите думи.Аз не се сърдя -просто споделям.
  • Да, такава е есента. За някой... щастлива обсипва с целувки две влюбени душ За други – "... две сълзи в душите пусти, ..." Всъщност не бива да ѝ се сърдим. Всеки жъне каквото е посял!
Propuestas
: ??:??