С ударите на сърцето си
отброявам мигове -
слънчеви до взривове,
яростни до пламъци.
С лудо биле го лекувам
и със стихове-балсами.
Подарих му земетръсни мигове,
да тупти и да разплисква
обич като кръвта алена -
да тече,
да се разлива
животворно
в тялото ми,
и от мен
в теб да прелива
светли звуци,
мигове камбанни.
С ласките му да осъмваш,
с пулса му да се събуждаш,
аз във тебе да пулсирам,
ти във мене да живееш.
Спре ли да тупти сърцето ми
да успееш да пребродиш
преболелите пътеки
на душата ми,
с обич стихнала.
В тебе да остане…
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados