Карфица с обещание за спомен
Отдавна в мисълта ми си забоден
дежурно като сутрешна цигара.
Карфица с обещание за спомен,
изгубена сред чужда глъч и врява.
Примамливо проблясваш в паметта ми,
разпалил във гърдите ми пожари.
И вкусвам сякаш топлите ти длани
от дни на несломена още вяра.
А сетне мрак и хлипане по тъмно,
удавена във сълзи и уиски.
Проклинам и отминало, и бъдно, ...