Когато от безсъние започна,
света да прекроявам пак и пак,
и совите са тук, и всичко – точно,
безумие ме взема за чирак.
Невидимо завързва ми конците,
от бодовете прави оверлог,
а ясен Месец (зад пердето скрит е),
ме гледа насмешливо с поглед строг.
Парчетата накриво ли тропосах?
Не ми остана неизбоден пръст
и вятърът от нещо си ядосан,
забоде ми карфиците на кръст. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse