27 mar 2012, 5:55

Карикатура 

  Poesía
1142 0 4

 

В тъмна гротеска на моето собствено аз

бавно, но сигурно превръщам се!

За пред другите играя пас

и бягам, но после връщам се!

 

Това ли съм аз – карикатура?!

Не искам, не мога и няма!

Като излязла от брошура?!

А можех да обичам за двама!

 

Къде избягаха мислите светли?

И същият човек не съм!

Обстоятелствата така са се стекли,

засега ще си стоя навън!

 

Ще се върна, щом се открия!

Поне това, което бях!

И тогава зад усмивка ще се скрия,

радостна, че вече поумнях!

© Злори Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??