3 jun 2022, 10:56

Карма 

  Poesía
406 0 0
Ти си моя стихия,
мой пристан
и моя стряха...
В очите ти да се скрият
чувствата ми избраха..
Сърцето ми на стъкло строшаваш
и с поглед пак правиш цяло
и често не осъзнаваш,
колко ме е боляло...
А после с дума нежна
запращаш ме към звездите
и обичта ти безбрежна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??