В краката ми ти сипеш черни рози.
Листата им са черни като пепел,
като душата ми, превърната на въглен.
Със саждите рисуваш приказни картини
с пръстите, които
онзи огън в мен запалиха.
Рисувай по бялото платно
онези мигове, които с теб делихме
макар за кратко, тази лудост...
И не забравяй, че
най-хубавите багри на света
е всичко, което не успяхме да си кажем.