13 jul 2006, 16:45

картина 

  Poesía
755 0 4

Вихри от страсти реят се в мен,
тъжни контрасти, ден след ден.
Гами похабени, бои неоценени,
с тях чертаем всеки нов нюанс
на този сладък, мрачен танц.
В блян красив се носим, и в захлас,
прекрасното обърква се пред нас,
красивото в грозно се превръща,
и всичко на мястото се връща, палитрата
отново изхабена, водата в чашата е оцветена,
но ти недеи плачи.
Картина, погледни,
аз виждам пламък, прекрасен е, нали?

 

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви , всички сте много мили
  • Ели,много си права!Харесва ми!
  • ria, и аз си мислих за същото, но намирам повече смисъл в първото,защото говоря за цветовете на живота,а някои не ги виждат или по-точно не оценяват какво имат...
  • Страхотно е!
Propuestas
: ??:??