Картина

2 ene 2013, 21:41

Poesía

941 0 6

Картина

Нарисувай ми, скитнико, пустиня,

че пуста е душата,

насред пустинята- дърво

символ на съдбата,

като самотен стожер

глутница събира

и змийско хоро извива!

На дървото- птички две

(то сухо е от векове),

те моят сладък плод са

на любов недоизживяна!

Нарисувай, страннико, звезда,

към която да полетя,

до звездата сложи и луна,

че ням свидетел ще е тя!

До луната - мечта...

И я облечи в душа,

пусни я на свобода

с нея да полетя!

Бонка Василева

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

bonkagenova (Бонка Василева)

2013-02-19T16:07:05+02:00

Благодаря,Маноле...поздрав от далече!!!
DrManolov (Манол Манолов)

2013-02-19T09:24:58+02:00

Мистично и нежно...
bonkagenova (Бонка Василева)

2013-01-30T10:47:48+02:00

Благодаря за посещението и коментара...
майстор си на перото,хумора и сатирата!!!
bojenski (Иван Иванов)

2013-01-29T15:13:43+02:00

Усеща се темперамент,та ми се прииска да извикам:
- Оле!
Ако можех да рисувам или поне да шия гоблени щях да се сдобия с чудесна идея. Беше ми интересно и хубаво!
bonkagenova (Бонка Василева)

2013-01-04T09:54:12+02:00

Благодаря,Кали,радвам се, че си видяла картина!!!
kali (Калина)

2013-01-04T08:28:31+02:00

Хубава, силна картина! Особено първата част! Приятен полет към мечтата ти желая!