Погледнах тази сутрин в огледалото:
видях лице – напълно непознато,
във цветове и светлосенки беше цялото –
като картина – странна и чудата.
С ръка на майстор някой бе рисувал
и щрих по щрих неволите нанасял,
и ден дори един не бе пропуснал,
оставил своя вечен отпечатък.
Създал творба, бе тъй неповторима
с палитрата от изживени чувства,
изписал всяко лято, всяка зима –
превърнал миналото мое във изкуство. ...