9 nov 2008, 0:04
Картина
445
0
1
На платно сред тъмни бои
цвете от огън цъфти.
Четка платното покрива,
дъжд - пречиства, отмива.
Боите леко нанася,
щрих след щрих живот внася.
Цветето не ще угаси,
дори дъжд щом заплющи.
Но сърцето мое гори
за Път без подли лъжи,
а душата клета крещи:
"Защо ме така боли?!"
Тишината гръмко мълчи
и пак сме сиво сами
до това платно от сълзи,
макар че огън пращи.
цвете от огън цъфти.
Четка платното покрива,
дъжд - пречиства, отмива.
Боите леко нанася,
щрих след щрих живот внася.
Цветето не ще угаси,
дори дъжд щом заплющи.
Но сърцето мое гори
за Път без подли лъжи,
а душата клета крещи:
"Защо ме така боли?!"
Тишината гръмко мълчи
и пак сме сиво сами
до това платно от сълзи,
макар че огън пращи.
© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Аз не разбирам ,но се замислих дали няма да е по добре "Защо така ме боли?!" Така е добре,просто се чудя дали няма да е още по-добре..
Поздрави!