Привечер, в менливите нюанси
на слънцето
рисувай ме с душа
по скалния релеф на необята
Рисувай ме с ръце -
разтворени крила
на черен гарван, вестителят
на наште светове,
дошъл от оня свят
да ни прегърне, там някъде,
където сме само дъх
на белите коне
препускащи към себе си.
Копитата им сребърни кървят,
а пътя очертан е
в ръкава на вселената и плаче
луната под зелената врата,
палитра на художника
в ръката
Рисувай ме,
чрез сянката им бяла
чрез себе си рисувай ме с душа.
Картината в очите ти е жива...


Рисувам те
и със зеници
и със карфиците
под тях,
по зримо и незримо те рисувам,
рисувам те и по платната и вятъра,
по речните капризи и по заливите,
по бетона,
като икона
те рисувам
и мадона,
като греховна,
истински виновна,
като дете
и като животинче разгневено те рисувам,
като вулкан и океан, и неизказна дума,
като абстракция
като сърце
начупено,
начупени очи
и дни и видимо,
като струйки кръв
и мед
и вино,
рисувам те по листа бял,
рисувам те по пръст,
по теб, по мен,
по въздуха,
със устни, с пръсти,
по гърдите ти,
по устните, по рамене
и по коси
и по крилете те рисувам,
по ореола от луна
рисувам ли, рисувам,
рисувам те,
не спирам,
рисувам те,
не те разбирам,
просто те рисувам,
ли рисувам,
ли рисувам...