Картината на любовта

Две човечета малки на картината сива
се радваха на любовта си тъй красива
Той я хвана за ръка и тихичко изшептя:
"Обичам те повече от всичко на света!"

И тя в него бе до полуда влюбена,
и той обичаше я силно без пощада,
но любовта им силна бе погубена,
оставяйки момичето да страда.

Това е историйката тъжна,
тя изкрещя "Ела да те прегърна!"
А той без милост й обърна гръб
и потегли по своя дълъг път

Без думи, без усмивка и дори тъга
денят се смени с мрака на нощта,
а сърцето, душата и ума й полудели
напуснаха щастливите  предели.

Всеки от тях зави по своя завой,
без да се пита "Къде е, как и с кой?"
И двамата от болката съкрушени
потеглиха към съдбите си предопределени

Това показваше картината стара,
разкриваше любовта им млада,
която твърде ярка бе за реалността,
затова бе убита от ножа на ревността...

Но под картината пишеше "Не се предавай,
нищо от днес за утре не оставяй!
Не се предавай на болката и мрака,
защото не знаеш какво щастие те чака!"