Картини и страх

27 mar 2016, 7:27

Poesía

1343 0 6

На теб, "Мрак"...
Искаш да даваш и вземаш любов.
Като най-ароматния пъзел.
Онази стая, в която живея
се държи на измислени възели.
Две ръце си играят по пода
и вдълбават едни светли букви.
А лицето е прясна тревога
и се свива в гримаса на сълзи.
Искам да давам и вземам любов,
но нямам свещи да сложа.
Поведи ме във танца си, моля...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Картини и страх

Искате да прочетете повече?

Propuestas