Ориста с камшик, случайно,
шибна младото ми конче
и то препусна без посока
през ботруни и оврази;
хеле, улових юздите, кротна,
обаче бедната каруца
не опазих, и горката
заскрибуца с вой протяжен.
Рекох си, така не може,
току виж попилея осите,
та затуй поизчегъртах
де що катранец в мене носех; ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse