Красиви стъпки на фламинго,
розови отпечатъци върху бяло
поле на ивици и кръгове
оставиха мислите ми розови
върху съзнанието ми безкрайно,
освободено от миналото ми,
толкова грешки и прошка на части
поисках и ми се даде,
научих се да спирам да плача
и започнах да се смея
пеперудено
свободно, цветно и небесно,
светът ми се разтвори в
небесните двери на ангели
и херувими,
болката в мен се превърна
в сила, която ме направи красива
с очи на небе и слънце,
надрусах се с щастие от
ендоморфини
и станах зависима от смеха,
отвикнах от болката и тъгата,
свикнах да бъда щастлива,
след ада на моя живот
пораснах за кръста си от злато
и дърво,
мирише на зелено в пръстите ми
на гора, птици и пръст,
мирише на пролет след студена
зима.
Жива съм вече и силна.
© Ваня Иванова Todos los derechos reservados