14 ago 2014, 10:54

Категорично 

  Poesía » De amor
564 0 1


Дълбоки са очите ти! Приличат на море.

Не си мисли обаче - с тях ще ме омаеш.

Такива като тебе (слушай ме добре!),

не давам със сърцето ми да си играят.

 

Не може да ме любиш, после изведнъж

да затриеш всички пътища към тебе…

Искаш да ме имаш? – Дръж се като мъж,

А останалото – ще си дойде с времето…

 

Ако обаче, нямаш смелост да търпиш,

тогава тръгвай! И каквото ще да става.

Мама все ми казва: „Мъжете се менят,

само любовта, единствено остава.“


04.08.2014

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??