Като сън.
Като откраднат спомен.
Вън
е тихо.
Като съчка
в огън
тлее в звездното пространство;
и догаря -
нощ, която няма да забравя.

Като бриз.
Като сподавен вопъл.
В теб
е светло.
И като в стая
- топло.
Безсрамният уют сред нищета;
и жал -
по река, която носи ме на сал.

Като море.
Като безкрайна бездна.
В която
падам.
Като парчета
пемза
се ронят дните в твърдата земя;
под нас -
стрелка отмерва сетния ни час.