КАТО

Ден

като

всеки ден…

Сèдмицата

струва ми се час…

В този свят на тлен

съм излишен

и нямам

място

аз.

Нощ

като

всяка нощ… –

празни мисли

в черепа кръжат…

Сбрал последна мощ,

в мрак пристъпям

по своя

сетен

път.

Луд

като

всеки луд… –

сам признал се

за велик поет!

Чужд на тежък труд,

рими дири –

измъчен,

стенещ,

блед…

Труп

като

всеки труп… –

ден до пладне

помнят те и край!

Тъй животът груб

неусетно

минава

като

май…

29.05.2024, 19:00, Горно Дряново