9 sept 2009, 20:03

Като 

  Poesía
863 0 1

Като кошмар.
Като дяволска мечта.
Като вик, нечут от бремето на пустошта.
Като въглен, парещ вашите души.
Мойта съвест мрачна - над главите Ви стои.
Като мит,
като предсказана съдба.
Като миг,
загубил се във вечността.
Като пръстен - парещ вашите души.
На този пръстен белязан моят знак стои.
Стой далече... вече няма никой там,
кръв потече, стече
от нечий гръклян!

© Весли Векселбергерова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??