Aз съм една!
И ти един си!
И няма други като нас!
Единствени сме!
Вселената е вплела
дълбоко
пръстите си в нас…
И всяка нишка
уникално е преплела,
и всяка багра уникално е вградила -
да няма други като нас!
И уж, еднакви сме - човеци!
Замесени от плът и кръв!
А всъщност, толкоз сме различни!
Вселена цяла между нас!
С една еднаквост ни орисала!
Любов да търсим цял живот!
Да търсиме, да я жадуваме!
Един към друг, ръцете да протягаме!
За нежност и за чувство, да се молиме!
Ала щом със пръсти се докоснем…
Щом искрата заблести…
Тя ябълката появява се!
И както сме били обречени…
Щом вкусиме плода…
Вселената си взема своето -
Ти пак си сам и пак съм аз сама!
Вселената - отново между нас!
Valentina N.V. ( Valentina Mitova)
12/01/2021
© Valentina Mitova Todos los derechos reservados