Като вирус проникнал си в дробовете ми,
когато съм край теб, не даваш ми да дишам,
като мускулна треска обвил си тялото ми,
не мога да скачам, да се движа, да тичам.
Като меланхолия обхванал си съзнанието,
насън мечтаещо за родното си място,
като лудост си премахнал колебанието,
че има нещо нередно в мислите за това бягство.
Бягството решение ли е
на многобройните проблеми?
Като бягаш, намираш утешение?
Или място с друго бреме? ...