Не мога скришом все да те обичам.

Така не ще посрещнем никой залез.

По изгрев вместо теб, звезди надничат. 

Луната свети в мен. Да ме покаже.

А ти какво, като ме гониш бясно? 

Когато да заспиш, ще се промъкна.

Ще се разходя в мислите ти страстно,

и до една в любов ще ги превърна. 

Защото тебе искам до полуда! 

И като цвете в мен да те засаждам. 

Да избуиш до болка от възбуда, 

че в моите ръце се раждаш... 

Не мога да живея в ъгъла... 

Студено е без лъч от светлина. 

И по-добре да бе излъгала! 

От истини умирам бавно. Със тъга... 

Стихопат. 

Danny Diester