Като дъгата разноцветна се яви
с коси, като от злато разпилени
и скромността ти бе за пример, но уви,
далеко си, като от друго измерение.
Но с всеки слънчев изгрев се усмихвам,
за теб си спомням в мигом и се вдъхновявам,
не искам нищо, само теб да виждам
усмихната, красива и ......призната.
А твоята съдба е като дъгата разноцветна,
от пълно щастие до пълна катастрофа,
успяла си като с магия цветна да устискаш,
да устоиш, да продължиш и да живееш. ...