1 sept 2009, 11:07

Kато грях 

  Poesía
1130 0 29

А лятото бе кратко като грях:

Обсеби ме в прегръдките солени,

на чайките в прииждащия смях...

Безмилостно стиха във мен зачена.

 

Горещата му длан не издържах:

изниза се през пръстите ми – пясък.

По лунната пътека не посмях

да хукна след измамния му блясък.

 

И с есента покорно заживях:

да ù броя изгубените листи...

Под вятъра преди да стана прах,

в сълзите ù се влях… и ме пречисти.

 

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??