А имахме свое виждане и правехме подскоци
и весели тичахме с песен, нагазвахме в подмоли.
А крайчецът на слънцето блясваше без боязън,
с учуден поглед - галопиращ ездач непреклонен.
Приятелю мой детски, идващ от далечни разстояния,
нагазваш пак с мен, с обветрени ръце, обляни в сълзи,
като изгладено дърво, пометено от ручеите бързи...
Пак съхнеш каменното ли сърце, с ужасното прозрение,
че сме подобие навярно на приказни герои...
И като вечен пленник, живял с джудже и нежна фея,
процъфтявам - имам право на това - витално да се рея,
развяла дълги кичури в поля и в златната река, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse