А имахме свое виждане и правехме подскоци и весели тичахме с песен, нагазвахме в подмоли. А крайчецът на слънцето блясваше без боязън, с учуден поглед - галопиращ ездач непреклонен. Приятелю мой детски, идващ от далечни разстояния, нагазваш пак с мен, с обветрени ръце, обляни в сълзи, като изгладено дърво, пометено от ручеите бързи... Пак съхнеш каменното ли сърце, с ужасното прозрение, че сме подобие навярно на приказни герои... И като вечен пленник, живял с джудже и нежна фея, процъфтявам - имам право на това - витално да се рея, развяла дълги кичури в поля и в златната река, полюшвана от бриза на житени, спасителни стебла... И през очите виждам пак неща, от други невидяни и Нещото голямо, летящо надалеко и необичайно, тъй силно притегателно, враснало жилаво растение, за двадесет, тридесет... петдесет... години, с клони изпочупени и витаещ дух на химн Очакване, с победно разлистване, предстоящо... на разсъмване.
Нещо прекрасно си сътворила!!!
"И през очите виждам пак неща, от други невидяни
и Нещото голямо, летящо надалеко и необичайно,
тъй силно притегателно, враснало жилаво растение,
за двадесет, тридесет... петдесет... години,
с клони изпочупени и витаещ дух на химн Очакване,
с победно разлистване, предстоящо... на разсъмване."
Поздравления!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
С обич за теб, мила Мариолче.