14 ene 2008, 20:28

Като хора да се разделим 

  Poesía
962 0 21
 

 

        Дали се провалих със тебе?

        Не мисля. Просто е било

        писано да бъдем разделени.

        (Дори не питам се защо.)

 

 

        Моментният синхрон не значи,

        че общ ще е до края пътя.

        Направили сме твърде малко крачки,

        а в нас достатъчно е мътно.

 

 

        И може би спестили сме умора

        на устремените си, тупкащи сърца.

        Сред изобилие с лица и хора...

        непревърнала се в плам искра.

 

 

        И нека не поглеждаме виновно,

        бодящо във отсрещните очи,

        ръка в ръка приятелски да сложим

        и като хора да се разделим.

 

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И може би спестили сме умора,
    на устремените си тупкащи сърца.
    Много вярно казано.Поздравления!!
  • И нека не поглеждаме виновно,
    бодящо във отсрещните очи,
    ръка в ръка приятелски да сложим
    и като хора да се разделим.


    ............
    Животът е интересен
    затова,
    че всичко е възможно да се случи!


  • Много мъдър стих и много истински!Поздравления!
  • Точно така трябва...
    Поздрави страхотен стих!
  • Благодаря ви за коментарите и прочита.
    Поздрави и усмивки.
  • Мъдро, да запазим приятелството...
  • В една известна песен се казваше, че често виждаме любовта там, където я няма>>>Хубаво е, че не се лъжеш, смело е
    Красота и усмивки !
  • Хареса ми идеята!
    Поздрави!
  • Красиво е ...
    "В края е топло
    душата лети
    леглото не помни
    колко нощи не спиш .
    В края е нежно
    всяка болка отлита
    очите са снежни .
    Помнят .Гори .
    Истината дълбае следи !"

    ....С обич !
  • И на мен много ми хареса! Поздравлявам те!
  • Приятелство след любов? Възможно е!!!
    Който не знае да пита
    Поздравления, Деяне!!!
  • Моментният синхрон не значи,
    че общ ще е до края пътят...
    ...
    ...ръка в ръка приятелски да сложим
    и като хора да се разделим.
    * * *
    А дали е възможно!? След любовта остава споменът, но приятелство...?!
    Поздрави, Дидо!

  • Чудесна идея и реализация!Благородство и житейска мъдрост!Поздравления!
  • Хубаво е....звучи ми толкова познато, мъдро! Поздрав
  • Хубава идея има в стиха ти!
  • "Моментният синхрон не значи,
    че общ ще е до края пътя.
    Направили сме твърде малко крачки,
    а в нас достатъчно е мътно."

    Синхрона може и да не е моментен. Може да е доста дълготраен и ... пак да не е любов. Защо да не излезе едно добро приятелство от това?!
    Много ми допадна и идеята, и изпълнението на стиха.
  • Много ми хареса!
    Поздрави!
  • "И нека не поглеждаме виновно,

    бодящо във отсрещните очи,

    ръка в ръка приятелски да сложим

    и като хора да се разделим."

    Поздравления!!!


  • "и като хора да се разделим."
    дали е възможно?
  • ...няма приятелство след любовта...
    остава тъгата...и самотата...
    с обич, Деян.
  • Идеята ми допада,но някак изпълнението (лично според мен) не е на ниво.Прочетох доста твои неща и мисля,че тук откъм реализация си понижил нивото.Поздрав!
Propuestas
: ??:??