alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
1 abr 2015, 21:26

Като игра на криеница 

  Poesía » Filosófica
1388 14 19

КАТО ИГРА НА КРИЕНИЦА

           … на внучката ми, Андреа,

                с много обич.

 

По навик ще ме търсиш отначало

прекрачиш ли познатия ти праг.

Не казвай само, че си ме видяла.

Не можеш да ме видиш. Няма как.

 

И в трите стаи няма да ме има.

В килера не поглеждай. Там не съм.

Не ме търси, момиченце любимо,

с теб вече ще се срещаме на сън.      

 

Ще бъда в твоите приказки крилати,

сред хиляди калинки и пчели.

А всъщност ще се крия под тревата.

Зелен килим от теб ще ме дели.

 

Не искам да тъгуваш, че ме няма.

Помни ме стар, добър и обичлив.

Това, че съм заминал е измама. 

И докато ме търсиш…

ще съм жив.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??