Като комета бавно се разпадам
избликват чувства, мокрещи сълзи,
остава сам-сама душата
и думички безмислени реди.
Ветрец повдига морни ми клепачи,
съзирам капчици по елхова гора,
отпивам, вдишвам и смирено лягам,
разперил пръсти в мократа трева.
Небето гледам и се радвам
и стихове на ум редя
"Излезте всред Природа, Братя,
посейте семе в родната земя." ...