Дивно хубава си и шармантна като есен,
с глътка вино ме докосваш, сякаш ме опиваш,
Аз, с широкопола шапка скришом нежност
и с глътка лято - стомната ти ще напия.
Ти ще ме обагряш и с целувки като есен
ще разгаряш даже мрачния (понякога) септември,
и с керван послания ще ме владееш,
за да те обичам - мила и добра Пъструшке!
Тъй ще знам и ще те спастрям като есен,
гладни ли сме - да преглъщаме до ситост,
непокорни ли сме - да търсим свои вселени,
пък след нас, ако трябва - потоп да стане!