Като мечта съм съзерцавана,
дори - на кръст разпъвана.
И весела, и непобедна,
лежа в ръката ти безплътно...
От теб не се отказвам, оригинална,
и влагам част от мен красива, знай!
Живяла съм като добрата самарянка,
ден и нощ дарявала по нещо,
с молбата да не паднеш духом
в двубоя и да бъдеш силен утре!
Живяла съм, където весела латерна
мечтите ми докрай повтаря,
а те вибрират с всяка фибра
и търсят своята обител.
Живяла съм като мечта недосегаема,
където аз, забързаният минувач, посягам...
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
след нас и във нашите стъпки...
За да ни помнят някога във времето
вървящите след нас по нашите пътища...