Ти, момче, си като мен.
Като прилива и отлива.
Винаги идваш,
но винаги си отиваш.
И всеки път оставяш следа,
за да те помня.
Искам всеки път да останеш,
Ала знам, че трябва да си отидеш.
Все пак искам да приличаш на мен,
нали аз те научих да бъдеш такъв.
Да не бъдеш вечно тук,
все да ме караш да се моля да дойдеш отново.
Но все пак запомни едно,
аз те създадох...
Аз ще те погубя.
Обичай ме, но внимавай,
защото моята обич ще е твоя край.
© Ели Георгиева Todos los derechos reservados