Като метално влечуго е моста
На който като онемял гледам
Неоново синьо небе
Стъклен поглед препуска през себе си всичко
Но нищо не разбирам
Защото съм дете
Което оцеля
След ядрената зима
Само тя и аз стояхме
Да гледаме
Птиците, които трудно летяха
В лепкавия oт кръв въздух ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.