Разкъсах и последните надежди на хиляди парчета суета. Предвидено било е да те срещна, но някъде блуждае мисълта... Оплитаха се мислите като в рибарски мрежи. Тежаха. Като късове олово. Сега ли?! Не, но ...после се завръщах, и отначало почвах да прехвърлям всичко. Броих ... до сто, за да ми мине. А после търсих ...самотата в себе си, за да отмарям след мислите по себе си, и теб... Защото още трудно се преглъщат думите, и всички недомлъвки, останали във времето, като наивни спомени...
много често .. все така броим до сто, ама на не минава и пак до сто и пак до сто---- но времето лекува, понякога ни трябва малко повече време. Стихът е разкошен. Направо ме разби.. Колко пъти съм броила по сто..
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.