Искам да съм съвсем като охлюва -

всичко свое да нося със себе си:

проблемите, в цвят цинобър и охра,

грижите, смеховете и греховете си.

Искам бавно и мъдро света да позная,

по стръмното да не падам, упорито да лазя.

Най-скритите знаци без страх да гадая,

потъвайки в себе си, от зло да се пазя.

Със очите-антени всеки звук да улавям,

всеки присмех и фалш, всяка строга присъда.

Да не бързам за никъде, но да успявам

все на точното място във точното време да бъда.

И аз като охлюва искам да съм полезна,

макар суетата житейска отдавна да ми е ясна.

Не, недейте ме съди прекалено болезнено:

казват, от охлюви ставала супа прекрасна.