angmar1993 (Васил Христов)
2 3
18 sept 2008, 21:12

Като орхидея 

  Poesía » De amor
770 0 7
Ела, о, нощ, очите ми вземи,
че само нея виждат и желаят.
Сложи ги на небето за звезди,
в страстта си нека нежно засияят.

Ела, море, ръцете ми вземи,
че само нея искат да докосват.
Помилват ли я, огън я гори
и с крехката си власт я омагьосват.

Да лумне огън побеснял, да изгори
устата ми, че все не се напива.
На сладостта по устните й що горчи
целувката й дяволски красива.

Завей ти, ветре, лудо отнеси
душата ми, като ранена птица,
че моята душа те претвори
в просякиня вместо в кралица.

Разкрий се, земьо, и ме погълни,
роди ме после като орхидея.
Вземи ми всичко, пак ме сътвори,
защото от любов ще полудея.

© Васил Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • 6 ти давам браво! супер е!
  • Чудесен стих! Спиращ дъха! Продължавай да твориш! Браво за стиха, много ми харесва!!! И добре дошъл сред нас! Успехи!!!
  • ...и аз лекичко завидях....
    Грабващо! Браво!
  • Браво !Толко си малък , а така си го написал!Много хубав стих!Прочетох го на един дъх!
  • Бравос!
  • Благодаря много!
  • Страхотен стих! Много ми хареса!Поздрав!
Propuestas
: ??:??