Като пеперуда към пламъка
към догарящия залез вървя.
Пребродила планини и поля,
преплувала реки и океани,
и в пламъците залезни
и аз ще догоря, не знам кога.
Но до тогава няма да се спра:
за да съм жива, за да ме има -
вървя и трябва да вървя...
© П Антонова Todos los derechos reservados