Усмихваме се вече все по-рядко.
И грижи във очите ни гнездят.
Стресирани – това съвсем накратко.
С крака нагоре пък е този свят!
И всяка нощ разкъсват ни въпроси
за бъдещето ни... Пък то е в мрак!
А отговори утрото не носи.
Надеждите ни изоставят пак...
И като питанки в деня си крачим,
буксувайки в поредния проблем...
Един на друг на рамото се плачем
по схема „аз на теб, а ти – на мен...” ...