Не чувам
до болка усилени думи.
Тъгата ми беше стряха
и хора по улици -
карат се.
Още се карат.
Моите образи бяха
прегърбено ежедневие,
спукани гуми.
А проскубани глутници
още по-яростно лаят,
(не мен!) ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.