20 abr 2007, 14:10

Като птица... 

  Poesía
1168 0 4
Като птица гнездото си свивах
и треперех над малки чеда,
ден след ден аз трохички събирах,
да отлитнат след туй от дома!

Като птица разпервах криле и ги бранех
от света подивял, от злина и беда,
със надежда поих ги, с любовта си ги хранех,
а сега като птица умирам сама!

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Кръговрата на живота ...
    Дано не си наистина птица сама.

    Поздрав и усмивка.
  • Така е, наистина!
    Благодаря!
  • За съжаление това е неизбежно. И ние сме минали по този път. Сега те са на ред.
    Поздрави, Ани!!!
  • Да, за съжаление, но...не напразно, щом дала си от свойта, майчината обич!
    Поздрави, Анета!
Propuestas
: ??:??