31 ene 2012, 20:38

Като птица 

  Poesía » Filosófica
665 0 0
Как искам да се рея из простора
далеч от всяка жалка, човешка суета,
от болните амбиции на слепи хора,
от шумотевицата на града.
Защо за птиците е туй възможно само,
защо ги няма нашите крила,
взираме се с болка в туй небе голямо...
оставаме долу със свойта самота.
Летим насън и в своите мисли,
нищо не спира духа ни свободен,
размахваме крила със пориви чисти
и няма кой да спре летежа ни волен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??