Как искам да се рея из простора
далеч от всяка жалка, човешка суета,
от болните амбиции на слепи хора,
от шумотевицата на града.
Защо за птиците е туй възможно само,
защо ги няма нашите крила,
взираме се с болка в туй небе голямо...
оставаме долу със свойта самота.
Летим насън и в своите мисли,
нищо не спира духа ни свободен,
размахваме крила със пориви чисти
и няма кой да спре летежа ни волен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse