Да бях марулка или сладък плод –
с последните стотинки да ме купиш,
а после – я салатка, я компот –
в тарелка глинена или пък в купа...
Така да вляза, да остана в теб –
невидима частица на кръвта ти.
Да атакувам твоето сърце –
един потаен пулс на любовта ти.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados