31 ago 2007, 22:17

Като първи трепет 

  Poesía
489 0 2

Поисках да съм морски бриз–

през август –

когато слънцето безмилостно

разпалва огнени стихии в душата.

 

 

И с полъх нежен да Го галя,

както някога-

когато първите целувки

от младежките му пориви

по тялото ми пареха.

 

Поисках да съм падаща звезда-

но не затуй, че с нея, казват,

свършва нечий жизнен път.

 

А уж умирайки, отново да се преродя,

и още дълго да оставям в сърцето му

моминските си трепети.

 

Поисках да съм миг от вечността,

и този миг да бъде неговата вечност.

Така във времето да мога да го съхраня…

единствено за себе си.

Поисках да съм морската вълна,

която вечно търси своя бряг,

и в него разпилява свойта страст,

за да му докаже, че я има…

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??