КАТО РЕЧЕ
Жена ми веднъж, като рече
ний сливата ще я сечем,
с обелена кора е вече
и сливи мъничко ядем.
Освен това щом дойде есен,
олиства цялата земя,
живота ми без туй нелесен,
ще трябва и туй да мета!
Повикахме човек с резачка
дървото ни да отсече,
Примирих се аз без стачка,
не знам как да го наречем?
За мен това не бе забавно,
но смисъла за мен бе друг,
простих се с миналото славно
и сливата стана боклук.
И свързах работата с мене,
с изгубените младини.
Без перспективата ми стене,
щом съм натрупал много дни!
31.09.2017г. Драгойново
© Христо Славов Todos los derechos reservados